.RU

Формиране имиджа на библиотеките в интернет - Х национална научна конференция 7 юни 2000, София


^ Формиране имиджа на библиотеките в интернет


Н.с. инж. Елена Койчева
Софийски университет "Св. Климент Охридски”

Университетска библиотека


^ РЕАЛНОСТТА "ИНТЕРНЕТ"


Глобалното използване на Интернет е реалност. Количеството на полезните продукти и услуги, предлагани в Мрежата, се разширява драстично бързо. Пазарът на информации, разпространявани по нея, се насища, а обемът на инвестициите в него се изчислява на стотици милиарди долари. Фирмите, участващи в него, са заинтересовани достъп до Интернет да има всеки индивидуален потенциален потребител. По същество цялото информационно пространство, в което живеем, се предлага в Мрежата. Днес без факс, електронна поща и достъп до Интернет е невъзможен общественият живот и бизнесът в света. В развитите на високо информационно технологично ниво държави, във всеки дом има компютър и достъп до Интернет. Всеки университет предоставя на своите сътрудници и студенти неограничен достъп, както на работните им места или в библиотеката, така и в дома им.

Тези революционни промени, отнасящи се до ежедневните ни дела, ни заставят да променим своите философии за ролята на информацията и знанията, библиотеките, информационните системи и информационните професионалисти. Информационната технология проправя пътя към отворените, ориентираните към ползвателя и взаимносвързани информационни ресурси на световната мрежа.

Интернет е новата парадигма на информационната среда, т.е. тя се превръща в основна форма на съществуването й, без да изменя останалите форми. Мрежата интегрира в себе си вестници, списания, телефон, телевизия, библиотеки, информационни центрове, справочни служби, научни институции и т.н. Интернет прави това пространство интерактивно. Всеки има право на участие в създаването, набавянето и разпространението на информация, както и в процеса на ефективното Ј търсене. Промените в Интернет стават ежедневно. Създаването на глобалната информационна инфраструктура е синтез между овладяването на информационната технология и доброто управление на информационните ресурси. Този процес е много динамичен и сложен, но Интернет предоставя възможност за включване към нея на все по-голям брой компютърни мрежи за непрекъснат обмен на информация и знания между отделни членове на обществото и цели организации.

В мрежата съзнателно или несъзнателно се използват всички предишни постижения на научно-информационната и библиотечно-библиографската дейност, т.е. идеите и методите на библиотечно-информационната наука.

Центровете за научна информация и документация и научните библиотеки винаги са били активните места на действие на информационните професионалисти. Те винаги са следили текущото развитие на професионалните си области, издирвали са и са обработвали най-същественото и ценното и са го предоставяли на своите ползватели. Традиционните библиотеки и информационните центрове са едни от утвърдените посредници при обмена на информации. Поради това все повече от тях се застъпват за съхраняване на тези свои функции и задачи и в реалностите на Интернет.


^ ИМИДЖА НА БИБЛИОТЕКИТЕ В ИНТЕРНЕТ


Формирането на имидж и идентичността на една институция или организация не са нови задачи и изисквания само за днешното време, но те ясно се проявяват, ако една институция е представена в Мрежата. Съдържанието на имиджа и идентичността са тясно свързани. Имиджът се дефинира като начинът, по който отвън светът разглежда една институция, а идентичността е начинът, по който тя се възприема като такава.

Постоянно разширяващите се възможности на Интернет предоставят шанса и на библиотеки и на информационни центрове да се представят по съвсем нов способ директно в глобалната мрежа и да предлагат своите продукти и услуги на потребителите по целия свят.

Предишната "невидимост" на библиотеките и библиотекарите се повдига от Интернет. Библиотеките вече не се занимават само с информацията и литературата, съхранявана в техните книгохранилища, но и с информационните ресурси, достъпни по Интернет. Разбира се библиотеките притежават огромни фондове от литература и медии, които са натрупали през изминалите години в необозрим за ползвателите обхват. Съчетанието между големите библиотечни фондове и информационната компетентност за набавяне, изготвяне, търсене и предоставяне на документални източници на информация по Интернет правят от библиотеките и информационните центрове едни от атрактивните доставчици на информация и знания за издирващия я по Мрежата.

До появата на Интернет поведението на част от библиотечно-информационните специалисти беше подчертано "монополно" и самовглъбено в тях самите. Но библиотечно-информационната професия се обновява все по-открито. За да оцелеят в информационната среда, библиотеките трябва да се появят на отворения международен информационен пазар като предложители на качествени библиотечно-информационни продукти и услуги.

Всяка библиотека, представена в Интернет, издига своята репутация и разширява кръга от потенциални ползватели на услугите си. В Мрежата всяка библиотека е без "работно време", няма "стени", които да ограничават достъпа до нея, независимо от мястото на читателя и времето. Достъпът до Интернет е и своеобразна нова конкуренция между отделните библиотеки, водеща до промени на вътрешната Ј организация на библиотечно-информационните дейности.

Когато се пристъпи прага на една реална библиотека, човек веднага се запознава със сградата, персонала и услугите й, а понякога и не, докато във виртуалното пространство библиотеката е видима на екрана с всички свои дейности и сътрудници. Но така или иначе задачите на библиотеката са едни и същи в реалния и виртуалния свят.

Днес технологичният прогрес налага на библиотеките как да функционират. За библиотекарите – традиционалисти най-трудно за разбиране е технологичното свързване на компютри един с друг в непрекъсната верига по целия свят, което до голяма степен фундаментално променя представата за библиотеката на 21 век. Но тази технология не изменя значително бизнеса на библиотекаря да свързва хората с информацията и знанията. Ако библиотекарите и информационните специалисти желаят да прогресират и през 21 век, все по-важно за тях трябва да бъде развитието на открито и ефективно библиотечно-информационно обслужване посредством Интернет.


^ ПРАВИЛА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ

НА HOMEPAGE НА ЕДНА БИБЛИОТЕКА


Целта на библиотеките е да улесняват достъпа до информациите и това важи естествено и за Homepages в Интернет.

Homepage е визитната картичка на библиотеката за нейните отдалечени потребители. Повечето от библиотеките използват снимка на сградата си за разписване на ползвателя в Мрежата.

Ефективността на информационното търсене по Homepage на библиотеката е най-добрият начин да се привлече ползвателят да запази адреса Ј в Интернет. Тази ефективност зависи от:

Преди изграждане на Homepage на една библиотека е необходимо обсъждане пред целия персонал на следното:

До изясняване какво библиотеката ще предложи във WWW, може да се обсъди организацията на самата Homepage. Трябва да се вземат под внимание следните полезни правила за създаване на една страница:

Homepage е порталът за влизане към всички останали информации, затова тя не трябва да е претрупана, а да представя кратък преглед за:

– обща библиотечна информация – актуалности, библиотечен профил, работно време, адрес и месторазположение, лица за контакти, информация за потребителя – правилник за обслужване на ползвателите и нормативи за събиране на таксите, график за обучение и консултиране на ползвателите;

Homepage се състои от много масиви от данни, които са свързани помежду си. Безусловно е необходима проста структура на тази страница за осъществяване на лесно навигиране напред и назад. Всички масиви на една библиотека трябва да показват един и същ визуален стандарт, за да знае ползвателят интуитивно къде се намира. Много важно е и страниците да се поддържат актуални. Необходимо е и хипертекстовите връзки да се изпробват поне веднъж месечно. Това е добра и полезна инвестиция, тъй като опитът показва, че страниците, които "не се отглеждат", бързо отпадат от полезрението на заинтересования. Ползвателите очакват да се посочва и датата на актуализиране на страниците. Web-сайтовете са особени визуални места. Ние ги "посещаваме" както посещаваме специализирани места като музеи, изложби, библиотеки. Интернет преодолява ограниченията на хартията и дава възможност за развитие на хипертекстовите документи, това означава препратки към всякакви вътрешни или външни документи. Мрежата не е нито печат, нито телевизия, нито CD-ROM, тя е едно съвсем друго и независимо пространство. Тя е динамична и вероятно най-вълнуваща като художествено оформление медия, сътворявана до сега. WWW се променя постоянно и се развива непрекъснато. Все още няма твърдо установени правила, стандарти или сертификати за оформяне на страниците в Мрежата. Необходимо е да се знае за кого се създават тези страници и какъв кръг от ползватели ще стига до тях.

Електронните ресурси, предлагани и доставяни от библиотеките и информационните центрове в Интернет, са широко поле за изява и формиране имиджа на тези институции. Най-съществените критерии за оценка и подбор на Интернет-ресурси, предлагани в страниците на една библиотека, са достъпът до тях, съдържанието им и дизайнът.

Качественият достъп до страниците на една библиотека зависи от:

Качествата на съдържанията на страниците са предопределени от ясните цели и граници на библиотечните услуги и доколко техните заглавия и описания са интуитивни или информативни. Те зависят от това, дали съдържанието им е организирано за задоволяване на информационните потребностти на клиентите или следва старата вътрешна йерархия на библиотеката, на разбираем език ли са описани помагалата за ползване на тези ресурси, достатъчно ясни ли са всички електронни помощни средства за дистанционното обучение на ползвателите, коригират ли се бързо остарели хипервръзки.

Качественият дизайн на страниците предполага леко и комфортно навигиране и четене.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Homepage на една библиотека никога не може да бъде статична. Тя винаги ще бъде своеобразна "строителна площадка". Новата информационна техника сътворява нови възможности, възникват нови формати (XML ще замени в бъдеще HTML). Мултимедията ще се прилага все по-силно при подобрен хард – и софтуер и телекомуникационни връзки.

Сентенцията на известния американски архитект Луи Съливан "че формата следва функцията" може да се пренесе в информационното пространство на WWW като "Web-дизайнът следва функцията".

Качеството на услугите за ползвателите и Интернет-информационното обслужване са ключът за успеха на подобряване имиджа на библиотечните професионалисти и на библиотеките през 21 век.


ЛИТЕРАТУРА:


1. CREMER, M. Das Image von Bibliotheken im Internet. // B I B L I O

T H E K, V. 23, 1999, N 2, S. 197 – 204.

  1. THE IMAGE of the Library and information proffesion. // I F L A

  1. БОРИСОВА, Т. Някои концептуални проблеми на библиотечни

те електронни публикации. // Д О К Л А Д И от ІХ Национална

конференция с международно участие, СБИР, 1 – 3. 06. 1999, София,

с.90-94.

  1. БОРЩЕВ, Т. Научная коммуникация в век Интернета. // Н Т И,

Сер. 2, 1999, № 10, с. 2 –6.

5. ЕФИМОВ, А. и др. Интернет как информационный масив. // Н Т И,

Сер. 1, 1999, № 7, с. 34 –38.



formula-polnoj-veroyatnosti.html
formula-svobodi-veroyat-nost-neobho-svoboda-sluchaj.html
formula-uspeha-uspeh-zhelanie-h-cel-h-znanie-h-rabota-h-volya-h-vremya-h-vera-h-sistema.html
formula-zhizni-formula-zhizni-kak-obresti-lichnuyu-silu.html
formulasi.html
formuli-i-uravneniya-uchebno-metodicheskij-kompleks-disciplini-opd-f-02-menedzhment-kod-i-nazvanie-disciplini-po.html
  • knigi.largereferat.info/sem-chudes-sveta.html
  • nauka.largereferat.info/urok-resheniya-odnoj-zadachi.html
  • education.largereferat.info/002-007-000327-lekciya-7-uchet-tekushih-aktivov-deneg-i-denezhnih-ekvivalentov.html
  • tests.largereferat.info/kspkerlk-negzder.html
  • upbringing.largereferat.info/lekciya-teoriya-veroyatnostej-i-matematicheskaya-statistika-v-stroitelnoj-akustike.html
  • diploma.largereferat.info/velikoe-knyazhestvo-litovskoe-i-pervie-litovskie-knyazya.html
  • composition.largereferat.info/polozhenie-o-poryadke-oplati-truda-rabotnikov-uchrezhdenij-amurskaya-oblast.html
  • zadachi.largereferat.info/mir-prekrasnogo-iskusstvo-modi.html
  • testyi.largereferat.info/andreas-iogann-shyogren-osnovatel-finno-ugrovedeniya-v-rossii.html
  • paragraph.largereferat.info/konspekt-lekcij-dlya-studentov-1-kursa-vseh-form-obucheniya-kemerovo-2010.html
  • occupation.largereferat.info/o-poryadke-razrabotki-i-utverzhdeniya-administrativnih-reglamentov-ispolneniya-gosudarstvennih-funkcij-i-administrativnih-reglamentov-predostavleniya-gosudarstvennih-uslug-stranica-7.html
  • literatura.largereferat.info/s-m-mironov-predsedatelstvuyushij-stranica-5.html
  • paragraph.largereferat.info/konspekt-lekcij-dlya-studentov-vseh-form-obucheniya-specialnosti-080110-ekonomika-i-buhgalterskij-uchet.html
  • education.largereferat.info/2006-god-12-aprelya-10-30-stranica-3.html
  • znanie.largereferat.info/532-rabota-na-rinke-dolgovogo-finansirovaniya-godovoj-otchet-otkritogo-akcionernogo-obshestva-nauchno-proizvodstvennaya.html
  • knowledge.largereferat.info/metodicheskoe-posobie-dlya-vrachej-m-2004-39-s-2.html
  • shpora.largereferat.info/zadanie-na-dom-formulirovanie-zadach-vipolneniya-uprazhneniya-soputstvuyushie-kommentarii.html
  • occupation.largereferat.info/normirovanie-truda-i-smeti-stranica-2.html
  • nauka.largereferat.info/valerij-zubov-budushee-visshego-obrazovaniya-v-rossii-rinochnie-mehanizmi.html
  • teacher.largereferat.info/glava-1-psihologicheskoe-poznanie-kak-deyatelnost-rossijskoj-akademii-obrazovaniya-chi-knigi-izdavalis-i-pereizdavalis.html
  • uchit.largereferat.info/testi-po-metodike-nachalnogo-obucheniya-iya-10-semestr.html
  • klass.largereferat.info/alamtordi-oldanudai-soi-lemdk.html
  • nauka.largereferat.info/visokovoltnij-vozdushnij-viklyuchatel-vnv-500-chast-3.html
  • turn.largereferat.info/pomozhem-detyam-obresti-semyu-taganskie-vesti-35-25-noyabrya-2008-g.html
  • znanie.largereferat.info/73-programmno-informacionnoe-obespechenie-uchebnogo-processa-otchet-o-samoobsledovanii-osnovnoj-obrazovatelnoj.html
  • gramota.largereferat.info/yuridicheskaya-tehnika-i-yazik-prava-na-primere-pravovih-aktov-organov-gosudarstvennoj-vlasti-nizhegorodskoj-oblasti.html
  • upbringing.largereferat.info/komediya-v-2-dejstviyah-5-kartinah.html
  • ekzamen.largereferat.info/s-s-semenova-glavnij-redaktor-stranica-7.html
  • reading.largereferat.info/kurs-innovacionnie-podhodi-v-izuchenii-i-prepodavanii-anglijskogo-yazika-72-chasa-adresovan-uchitelyam-anglijskogo-yazika-obsheobrazovatelnih-uchrezhdenij.html
  • paragraph.largereferat.info/lekciya-2-sistemnost-v-prirode-kurs-lekcij-sostavil-k-t-n-docent-tihonov-a-i-2002g.html
  • essay.largereferat.info/dejstvie-vtoroe-olga-pogodina-kuzmina-portret-doriana-greya-drama-v-treh-dejstviyah-po-motivam-romana-oskara-uajlda.html
  • pisat.largereferat.info/steklo-i-keramika-1-harakteristika-kristallicheskih-reshetok.html
  • studies.largereferat.info/glava-v-srednevekovij-gorod-v-zapadnoj-i-centralnoj-evrope-donskoj-g-m-istoriya-srednih-vekov-6-klass-uchebnik.html
  • turn.largereferat.info/on-granichin-an-livshic-vf-solovev-ya-a-vagramenko-redakcionnij-sovet.html
  • paragraph.largereferat.info/kurs-4-4-semestr-7-8-chasov-v-nedelyu-2-chas-kursovaya-rabota-semestr.html
  • © LargeReferat.info
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.